Back

„Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ с 2 дати за ПРЕМИЕРА на българска сцена

„Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ е пиеса, която не само преобръща класическата драматургия, но и задава дълбоки философски въпроси за съществуването, идентичността и свободната воля. Създадена от Том Стопард през 1966 г., тя предлага нов поглед към света на Шекспировия „Хамлет“, като поставя в центъра на вниманието двама второстепенни герои – Розенкранц и Гилденстерн.

Сюжет и философия: абсурдът на съществуването

Пиесата изследва темата за свободната воля, поставяйки под въпрос способността на индивида да контролира съдбата си. Розенкранц и Гилденстерн се оказват в свят, където действията им изглеждат безсмислени и предопределени . Това се подчертава от сцени като хвърлянето на монета, която пада на ези 85 пъти поред, символизирайки абсурдността и липсата на логика в света . В пиесата, Розенкранц и Гилденстерн се оказват в периферията на събитията в „Хамлет“, често без ясна представа за случващото се около тях. Те се лутат между сцените на основната пиеса, водят абсурдни диалози и се опитват да разберат своята роля и съдба. Този подход напомня за театъра на абсурда, в духа на Бекет и Йонеско, където героите са поставени в ситуации без изход, търсейки смисъл в един хаотичен свят.

Том Стопард: от Томаш Щрауслер до рицар на театъра

Роден през 1937 г. в Злин, Чехословакия, като Томаш Щрауслер, Стопард е от еврейски произход. Семейството му бяга от нацистите през Втората световна война, преминавайки през Сингапур и Индия, преди да се установи в Англия. Там той приема името Том Стопард и започва кариера в журналистиката, преди да се насочи към драматургията. Неговите пиеси се отличават с интелектуална дълбочина, хумор и игра с формата, като често изследват теми като идентичност, история и философия.

Кога, къде, какво и кой?

Пиесата дебютира на Единбургския фестивал през 1966 г., а през 1967 г. е поставена в Националния театър в Лондон под режисурата на Дерек Голдби, който по това време е най-младият режисьор в театъра. Тази постановка утвърждава Стопард като водещ драматург на своето поколение. Дерек Голдби, тогава едва 25-годишен, придава на пиесата свежа и иновативна интерпретация. Той подчертава абсурдисткия характер на текста, съчетавайки хумор и философска дълбочина. Сценографията и костюмите, дело на Десмънд Хийли, допринасят за създаването на абстрактна и символична сцена, която усилва темите за несигурността и идентичността. В ролите на Розенкранц и Гилденстерн блестят Джон Страйд и Едуард Педърбридж, които представят героите с нюансирана игра, балансирайки между комедия и трагедия. Греъм Краудън в ролята на Актьора внася енергия и мистерия, подчертавайки темата за театъра в театъра. Костюмите, дело на Фотини Диму, съчетават елементи от елизабетинската епоха с модерни детайли, подчертавайки времевата неопределеност на пиесата. Музиката на Стивън Едис и звуковият дизайн на Пол Гротуис допринасят за създаването на атмосфера, която усилва темите за несигурността и абсурда.

В Европа пиесата е поставяна от режисьори като Тревър Нън в Лондон и Симон Филипс в Сидни, като всяка постановка предлага уникален прочит на текста. Тревър Нън, известен с дълбоките си интерпретации на класически текстове, подчертава философската дълбочина на пиесата, акцентирайки върху темата за смъртта и екзистенциалната несигурност. След успешен триседмичен старт в Chichester Festival Theatre, спектакълът се пренася в Theatre Royal Haymarket, където се играе от 16 юни до 20 август 2011 г. Сценографията на Саймън Хиглет създава пространство, напомнящо за света на Бекет, с изчистени линии и символични елементи, като безлистно дърво, което отваря спектакъла, напомняйки за „В очакване на Годо“. В ролите на Розенкранц и Гилденстерн блестят Самюъл Барнет и Джейми Паркър, които преди това са работили заедно в „The History Boys“. Тяхната синергия придава автентичност на героите, като Барнет представя Розенкранц с хумористична паника и объркване, докато Паркър изобразява Гилденстерн с философска сериозност и стремеж към разбиране на абсурдния свят около тях. Ролята на Актьора, първоначално поверена на Тим Къри, е поета от Крис Андрю Мелън поради здравословни причини на Къри. Мелън внася нова енергия в персонажа, представяйки го като смесица от театрален манипулатор и философ, който подчертава границите между реалността и илюзията.

Симон Филипс, известен с работата си в театъра, мюзикъла и операта, придава на пиесата свежа и енергична интерпретация. Сценографията на Габриела Тилесова включва стръмно наклонена сцена с тъмни тунели от двете страни, създавайки усещане за безкрайност и несигурност. Постановката получава високи оценки от критиците. Диалогът на Стопард се предава с яснота и ритъм, улеснявайки следенето на сложните философски идеи. Режисурата на Филипс е енергична и вярна на оригинала, подчертавайки темите за идентичността и свободната воля.

Други пиеси:

  • „Jumpers“ (1972): Изследва моралните ценности и философията, като ги сравнява с гимнастически изпълнения, подчертавайки абсурдността на академичната философия.
  • „Travesties“ (1974): Съчетава исторически фигури като Джеймс Джойс и Ленин с елементи от „The Importance of Being Earnest“ на Оскар Уайлд, създавайки сложна и забавна структура.
  • „The Real Thing“ (1982): Изследва темите за любовта и реалността чрез мета-театрални елементи и автобиографични препратки.
  • „Arcadia“ (1993): Съчетава наука, история и философия, разглеждайки връзката между миналото и настоящето.
  • „Leopoldstadt“ (2020): Лична и емоционална пиеса, изследваща еврейската идентичност и междугенерационната травма.

Интересни факти и интерпретации:

  • Пиесата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ е вдъхновена от по-ранна творба със същите герои – комичната пиеса „Розенкранц и Гилденстерн“ от 1874 г., написана от Уилям Швенк Гилбърт, по-известен като половината от тандема Гилбърт и Съливан. В нея Розенкранц и Гилденстерн са представени като интриганти, които се опитват да отстранят Хамлет, за да може Розенкранц да се ожени за Офелия. Крал Клавдий е автор на трагедия, толкова лоша, че всеки, който я спомене, е осъден на смърт. Розенкранц и Гилденстерн убеждават Хамлет да изиграе пиесата пред краля, което води до неговото изгнание, а не до смъртта му, благодарение на намесата на кралицата. Тази пиеса е публикувана в списание „Fun“ през 1874 г., но първата ѝ сценична реализация е чак през 1891 г. През 1900 г. в аматьорска постановка участва и младият П. Г. Удхаус като Гилденстерн.
  • През 1990 г. Стопард адаптира пиесата си за големия екран, като сам поема режисурата. Филмът, заснет в Хърватия и Словения, включва актьори като Гари Олдман (Розенкранц), Тим Рот (Гилденстерн) и Ричард Дрейфус (Водещият актьор). Въпреки че някои критици смятат, че материалът е по-подходящ за театрална сцена, филмът печели Златен лъв на Венецианския кинофестивал през 1990 г.
  • През 2009 г. излиза филмът „Rosencrantz and Guildenstern Are Undead“, който представлява пародийна интерпретация на оригиналната пиеса.
  • Том Стопард пише първата версия на пиесата през 1964 г., когато е сравнително неизвестен автор. Работи като журналист и пише пиесата в свободното си време. По негови думи, оригиналната идея идва от заглавието — той започва с репликата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, която е последното изречение в „Хамлет“, и развива цяла пиеса наопаки — един вид парадоксално „продължение“ на финала на класиката.

„Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ на българска сцена!

Заповядайте на премиерата на една забавна и дълбоко философска постановка, която разглежда съдбата на Розенкранц и Гилденстерн — второстепенните герои от „Хамлет“ на Шекспир, поставени в свят на театър, политика и екзистенциален абсурд, в режисьорската интерпретация на Мария Панайотова. Тя коментира работата си върху пиесата с думите:

„Шекспир казва, че животът бил сцена и всички ние сме актьори на нея.
Но ако излезем от клишето, ще видим, че напоследък май сме само зрители.
Големият наратив на днешния ден е разказван от друг.
А ние си представяме, че юздите ни са съдбовни нишки на провидението, на които трябва да се доверим. Безкритично. Някак по инерция.
Как ли изглежда моментът, в който можем да кажем “Не”.
Или е различим само от разстояние на времето – от точката, в която вече можеш само да съжаляваш, че не си действал.
Въпросителните знаци са закърнели от въздържание.
Превърнали са се в глуповати псевдо хипотези за това кои сме.
В трагизма на днешния хаос изборът да си свободен изглежда като комична порнография.
Но някак виновни са винаги другите.

И все пак, струва ни се, имаме шанс.
А може и да е само късмет.
Ако това е думата, която търсим.“

📅 Дата: 06 и 10 юни 2025 г.
📍 Място: Национален студентски дом, София
🕗 Начало: 19:00 ч.

📌 Билети за 06.06: https://bit.ly/RozAndGuil06
📌 Билети за 10.06: https://bit.ly/RozAndGuil10

ЕКИП:

Автор: Том Стопард
Превод: Светла Манева
Превод на стихове от „Хамлет“: Гео Милев
Актьори: Марио Топалов, Кристиян Негалов, Велислава Дипчикова, Александра Бура, Михаил Недялков, Калин Маринов, Александър Кендеров, Мартин Костадинов, Виктор Младенов
Сценограф: Иван Петросян
Хореограф: Велислава Дипчикова
Композитор: Добромир Кисьов
Вокален ръководител: Гьорги Георгиев – Антика
Консултанти по анализ: Мария Тошкова и Евгени Иванов
Консултант: Стефан Зарев
Плакат: Панайот Панайотов – Поната
Шивач: Ренета Колева (Ателие Inoff)

Представлението е продукция на „Театър Нокс“

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на НФ „Култура“

Екип Нокс
Екип Нокс
https://theatrenox.com

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва бисквитки Бисквитки