Странният живот на Хенрих Ибсен

Хенрих Ибсен е норвежки драматург и поет, смятан за един от най-великите драматурзи на 19 век и често наричан “бащата на модерния театър”.

Роден на 20 март 1828 г. в Скиен, Норвегия, Ибсен преминава през особено интересен път преди да се превърне в това, което днес се изучава в университетите. Този път преминава през крайностите в живота и ги заплита в един стегнат възел – основата на дълбокото, комплексно и уникално за времето си творчество на Ибсен.

Какво се случва между охолството и бедността, между изкуството и науката, между тоталната изолация и широкото обществено признание? Нека ви разкажем малко повече за странния живот на Хенрих Ибсен отвъд светлините на прожекторите. 

Ранни години – от охолството до прашния таван

Хенрик Ибсен е роден в семейството на Кнуд Ибсен и Марихен Алтенбург – тогава изключително заможни търговци с позиции в обществото. Ранните си години Ибсен прекарва, наблюдавайки от първия ред лицето на охолството с всички негови атрибути – от живота в истински палат, през пищните приеми, до близките връзки с влиятелните личности на деня.

Това обаче се променя радикално с фалита на баща му едва седем години след раждането на Ибсен. През 1835 година семейството е принудено да се премести в малка вила в покрайнините на града, където Ибсен, родителите и петте му братя и сестри живеят в крайна бедност. 

По това време бащата на Ибсен развива зависимост към алкохола, а самият Ибсен бавно осъзнава истината, която формира голяма част от по-нататъшното му творчество – че приятелите са там, където са парите. 

Макар и малък и незрял, Ибсен запазва този урок завинаги – а социалните и моралните критики към него можем все още да гледаме по сцените на всички големи европейски театри. 

Домът на Хенрик Ибсен в местността Venstøp, Норвегия

Norwegian Directorate for Cultural Heritage, Public domain, via Wikimedia Commons

Ибсен между изкуствата и науката

Преди да създаде име в света на театъра, Х. Ибсен има изключително скромно и трудно детство, белязано от изолация и самота. След фалита на баща си, той започва да прекарва целите си дни на прашния таван на крайградската вила на семейството, където се заражда страстта му към рисуването и писането. 

Имено изобразителното изкуство е първата любов на Ибсен в годините на ранното му детство. По това време той мечтае да развива таланта си и да изучава изобразително изкуство професионално – мечта, която остава невъзможна за реализация поради липсата на финансова възможност от страна на семейството му.

Ето защо, Ибсен прави следващото най-добро за ситуацията си – напуска дома си на едва 16-годишна възраст в търсене на препитание. И това препитание се оказва фармацевтиката. 

Ибсен започва работа като чирак-фармацевт и работи в аптека в Гримстад, Норвегия, в продължение на няколко години. През това време той продължава да пише и да развива занаята си, черпейки вдъхновение от света около него и хората, които среща. След като посвещава няколко години от живота си на фармацевтиката, той решава да учи медицина. За добро или лошо, не е приет в желаното учебно заведение и остава с една-единствена утеха – писането. 

Поезията като входна врата към театъра

Ако в динамичния живот на Ибсен има две константи, то те са разочарованието от хората и любовта към писането. Поезията съпътства младия Хенрик през целия му живот и стои като постоянния търпелив спътник между всички останали разочарования – от рисуването, през медицината, до рухналото семейство.

1851 е годината, в която именно едно стихотворение променя целия досегашен живот на Хенрик Ибсен. 

Тогава той присъства на благотворително събитие в Берген, където прочита свой стих. В този момент в публиката се намира цигуларят Уле Бул – основател и тогавашен директор на местния театър. Бул е до такава степен впечатлен от 22-годишния Ибсен, че му предлага да стане драматург и творчески директор на театъра без никакви допълнителни разговори. 

Както се досещате – Ибсен приема. 

А това, което следва? Стотици поставени и десетки написани текстове, растяща популярност, широко признание – и раждането на “бащата на модерния театър”. 

Макар и белязани от борби и трудности, ранните години на Ибсен поставят основата за бъдещия му успех като драматург. Имемно неговият житейски опит и трудностите, с които се е сблъсквал оформят смелите идеи, които го превръщат в един от най-влиятелните драматурзи в съвременния театър.

Хенрик Ибсен в кабинета си на „Арбинсгейт” 1, Осло

National Library of Norway, No restrictions, via Wikimedia Commons

Творчеството на Хенрих Ибсен

Ибсен е известен като един от основателите на реализма в театъра. Неговият стил често се описва като силно натуралистичен, което означава, че той се стреми да представи света и неговите герои възможно най-непосредствено и неподправено. 

Повлиян от влеченията си към изобразителното изкуство и медицината, Ибсен успява да създаде уникална комбинация между естетика и хирургична прецизност в изграждането на образите си. А тези образи – те са сложни и противоречиви, възвишени и светски, пуснати в дълбоките води на личния и споделения си свят. 

Повечето произведения на Ибсен са известни със своя откровен и безапелационен подход към чувствителните и противоречиви теми на времето си. Той не се страхува да се занимава с теми табу като сексуалност, социална класа и морал, позицията на жените в обществото и влиянието на съвременния морал върху взаимоотношенията. Пиесите му често прекрачват границите на тогавашното сценично изкуство, добавяйки слой на политика, психология и етика. 

По този начин, Ибсен се свързва и с общото движение на модернизма в изкуството. Джеймс Джойс, например, е повлиян от Ибсен в желанието му да изобрази всекидневното с ярки и живи детайли и по този начин да издигне светското до нещо близко до възвишеното.

Влияние върху обществения и театралния живот 

Не е преувеличено да се каже, че някои от пиесите Ибсен са били скандални за времето си. Причината е, че той си позволява открито да оспорва ценностите на викторианското общество и да повдигне завесата, за да изобличи привидния морал на съвремието си. 

Тази радикална творческа свобода има ключово влияние в развитието на съвременната театрална сцена както в Европа, така и отвъд стария континент. Вече не всяка история има еднозначна поука; не всяко добро носи щастие и не всяко социално неприемливо поведение означава разврат и поквара. 

Публиката на Ибсен не напуска салона с отговори – а само с още повече и още по-сложни въпроси. Защото Ибсен знае, че тоталната яснота не е нищо повече от илюзия, която следва да бъде разбита. 

Ключови произведения на норвежкия драматург

Хенрик Ибсен остава след себе си редица пиеси, които са широко разпознаваеми като шедьоври на съвременния театър и се смятат за ключови в развитието на съвременната драма.

Някои от най-известните произведения на Ибсен включват:

•  „Куклен дом“ (1879) – пиеса, която изследва темата за борбата за независимост и себеоткриване в живота на жените. Темите ѝ се въртят около ценностите и проблемите на буржоазията от края на 19-ти век, а именно какво изглежда подходящо, стойността на парите и начина, по който жените се ориентират в пейзаж, който им оставя малко място да се утвърдят като истински човешки същества.
  
• „Дивата патица“ (1884) – сложна драма, която навлиза в живота на група герои, изследвайки темите за илюзия и реалност. В пиесата безпричинното оповястяване на истината от един идеалистичен аутсайдер разрушава изоснови устоите на семейството.
  
•  „Хеда Габлер“ (1890) – мелодрама за класовия конфликт и портрет на отчайващата скука в  живота на жената, хваната в капана на брака без любов. Пиесата не само разбива границите на обичайното писане от 19-ти век, но и изследва по един изцяло нов начин типичната роля на жените от онова време.
  
• „Пер Гюнт“ (1876) –  поетично и фантастично произведение, смятано за едно от най-уникалните в творчеството на Ибсен. Текстът изследва темите за илюзиите, егоизма и любовта, вплетени в приключенията на един мечтател. 

• „Враг на народа“ (1882) –  политическа драма, която изследва темите за корупцията, почтеността и злоупотребата с власт. Пиесата се смята за едно от най-социално значимите произведения на Ибсен и се отличава с натуралистичния си стил и откровена критика на съвременното общество.
  
• „Майстор Солнес“ (1892) – психологическа драма, която изследва живота и сложния вътрешен свят на архитекта Халвард Солнес. Пиесата се смята за едно от най-сложните произведения на Ибсен и се отличава със сложното си изследване на човешката психика.

В допълнение към тези произведения, Ибсен написва много други пиеси, които имат трайно влияние върху съвременния театър, включително “Призраци”, „Катилина” „Олаф Лилиенкранс” „Когато ние, мъртвите, се пробудим” и др. 

Ибсен прекарва различни периоди от живота си в Рим, Дрезден, Копенхаген и Мюнхен преди да се завърне в Норвегия да умре в Осло през 1906 г. на 78-годишна възраст след серия от претърпени инфаркти.

Той оставя след себе си наследство от новаторски и провокиращи размисъл текстове, които продължават да интригуват публиката по целия свят. 

Погребението на Хенрик Ибсен, 1 юни 1906 г

National Library of Norway, Public domain, via Wikimedia Commons