От хилядолетия насам, театърът е източник на вдъхновение за хора от различни възрасти, различни социални групи и различни части на света. В дългата история на изкуствата, той остава единствена по рода си платформа за изследване на човешката вселена, разказване на истории и експериментиране с границите между изказуемото и неизказуемото.
На този фон не е изненада, че през годините театърът е бил източник на вдъхновение за много велики умове – били те преки участници или косвени наблюдатели на неговата магия.
Ето защо, днес събрахме за вас възможно най-пълната колекция от велики мисли за театъра с превод на български език. Те събират в себе си усещанията и разсъжденията на хора с различни интереси и гледни точки – от актьори, режисьори и писатели до критици и историци.
А сега – нека се гмурнем във всички начини, по които великите умове са се опитали да опишат това, което е по същество неописуемо.
45 мисли и цитати за театъра от чуждестранни творци
Наред с томовете с изписани мисли за изкуството, световните творци обръщат и специално внимание на театралната форма. А ето и какво откриваме в томовете световно творчество на някои от най-големите умове на миналото и съвремието ни:
- “Смятам театъра за най-великата от всички форми на изкуството и за най-непосредствения начин, по който едно човешко същество може да сподели с друго чувството за това какво е да си човек.”
– Оскар Уайлд - “Романът е по-скоро шепот, докато сцената… Сцената е вик.”
– Робърт Холман - “Театърът съвсем не е празно и ненужно нещо, ако се вземе предвид, че именно в театъра може да се събере тълпа от пет или шест хиляди човека и че всички тези хора, които по нищо не си приличат, изведнъж да се потресат от едно общо потресение, да заридаят с едни и същи сълзи и да избухнат във всеобщ смях. Театърът е катедра, от която може много да се говори за света на доброто.”
– Николай Василиевич Гогол - “Театрите са любопитни места, фокуснически кутии, където златните спомени за драматични триумфи витаят като носталгични призраци и където необяснимото, фантастичното, трагичното, комичното и абсурдното са рутинни събития на сцената и извън нея. Убийства, хаос, политически интриги, доходоносен бизнес, тайни назначения и, разбира се, вечеря.”
– Е. А. Бучианери
- “Общоприето е, че театърът се е развил от ритуала, чиято функция е била да се постигне споразумение с могъщи сили или богове, без чиято помощ животът би бил непоносим.„
– Ерол Хил
- “Театърът не отразяващо стъкло, а увеличаващо стъкло.”
– Владимир Маяковски - “Театърът наказва хиляди пороци, оставяни от съда без наказание, и препоръчва хиляди добродетели, за които законът мълчи… Само в театъра властимащите чуват нещо рядко срещано или дори направо невъзможно за тях – истината, и виждат онова, което никога не виждат около себе си или срещат много рядко – човека.”
– Фридрих Шилер - “За да може театърът да въздейства върху живота, той трябва да е по-силен и по-наситен от всекидневния живот. При стрелба трябва да се целиш по-високо от целта.”
– Франц Кафка - “Повечето от наистина забележителните преживявания, които съм имал в театъра, са ме изпълвали с несигурност и дезориентация.”
– Ан Богарт
- “Театърът сам по себе си не е революционен: той е репетиция за революцията.”
– Аугусто Боал
11. “Обичайте театъра в себе си, а не себе си в театъра.”
– Константин Станиславски
12. “Има два начина за възпламеняване на публиката – чрез великото и чрез истинското. Великото запленява масите, а истинското – индивида. Целта на твореца, настрана от общите му схващания по проблемите на изкуството, трябва следователно да бъде насочена към домогване до великото, подобно на Корней, или на истинското, подобно на Милер. Най-добре е, ако неговият гений съумее да се извиси до върха и на великото, и на истинското, на великото в истинското и на истинското във великото. Подобно на Шекспир”
– Виктор Юго
13. “Страданията трябва да се изразяват така, както се изразяват в живота, т.е. не с крака и с ръце, а с тон и поглед, не с жестикулации, а с грация. Фините душевни движения, присъщи на интелигентните хора, също трябва да намерят своя фин външен израз. Може би ще възразите: такива са условията на сцената. Никакви условия не допускат лъжата.”
– А. П. Чехов
14. “Мога да живея, без да правя филми, но не и без да правя театър.”
– Ингмар Бергман
15. “Единствената надежда за изход от днешната криза, обхванала театъра, е в това, че яростното настъпление, организирано срещу нас и особено против младото поколение, което би искало да се посвети на театралното изкуство и да играе на сцената, ще открие на нашето братство път към ново възраждане.”
– Дарио Фо
16. “Театърът е безполезен, но необходим.”
– Йожен Йонеско
17. “Театърът, както и всеки голям художник, трябва да отговори на най-благородните течения на съвременния живот. Иначе става мъртво учреждение.”
– Владимир Немирович-Данченко
18. “Най-искрените емоции съм видяла в огледалото на моята театрална съблекалня.”
– Джуди Денч
19. “Театърът може би умира. Може би този очарователен недъгав старец пълзи в пустинята само с един дроб в немощните си гърди, но той все още диша и е единственото нещо, което имаме. Той е спасителното ни въже, той е живата ни връзка с хората и човещината.”
– Кен Лудвиг
20. “Истинският театър ни показва живота със средствата на изкуството, а не изкуство във формата на живот.”
– Оскар Уайлд
21. “Театърът е висша инстанция за решаване на жизнените въпроси.”
– Александър Херцен
22. “Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе.”
– Уилям Шекспир
23. “Можеш да се снимаш в хиляди филми, но истински актьор ще станеш само в театъра. Само на сцената можеш да разбереш колко наистина струваш.”
– Микеле Плачидо
24. “Театърът съвсем не е празно и ненужно нещо, ако се вземе предвид, че именно в театъра може да се събере тълпа от пет или шест хиляди човека и че всички тези хора, които по нищо не си приличат, изведнъж може да се потресат от едно общо потресение, да заридаят с едни и същи сълзи и да избухнат във всеобщ смях. Театърът е катедра, от която може много да се говори за света на доброто.”
– Николай Василиевич Гогол
25. “Никога не бива да забравяме, че театралната сцена служи за всенародно училище.”
– Карло Гоци
26. “Театърът е единственото място, където бедните могат да гледат на богатите от високо.”
– Уил Роджърс
27. “Театърът е празник, и тук не трябва да се допуска пошлост.”
– Владимир Етуш
28. “Театърът, когато всичко е казано и направено, не е живот в миниатюра, а живот, който е изключително увеличен, живот, който е ужасно преувеличен.”
– Х. Л. Менкен.
29. “Да влезеш в театър за представление означава да се озовеш в магическо пространство, да се пренесеш в свещената арена на въображението.”
– Саймън Калоу.
30. “В театъра ние се докосваме до миналото чрез литературата, историята и паметта, за да можем да получим и преживеем значими и актуални човешки качества в настоящето и да ги предадем на бъдещите поколения.”
– Ан Богарт
31. “На сцената винаги е сега: героите стоят на онова острие между миналото и бъдещето, което е основната характеристика на съзнателното съществуване; думите се издигат на устните им с непосредствена спонтанност.”
– Торнтън Уайлдър
32. “Театърът е поредица от непреодолими препятствия по пътя към неминуемата катастрофа.”
– Том Стопард
33. “От гледна точка на аналитичната психология театърът, освен като естетическа ценност, може да се разглежда и като институция за лечение на масовия комплекс.”
– Карл Густав Юнг
34. “Театърът е атака срещу човечеството, извършвана с помощта на магия: всяка вечерпубликата е жертва, коятосе смее, плаче, страда и изпуска влаковете си.”
– Айрис Мърдок
35. “Театърът е едно от малкото останали места в светлия и шумен свят, където можем да седнем заедно в тихата тъмнина, за да се събудим.”
– Сара Рул
36. “Театърът е форма на телепортация с помощта на очакването. Това е пътешествие в архивите на човешкото въображение.Паспорт за всички възможни варианти.”
– Наташа Цакос
37. “Театърът е концентрат на нормалния живот. Театърът е пречистена версия на реалния живот, екстракция, есенция на човешкото поведение, която е по-странна, по-трагична и по-съвършена от всичко, което е обикновено в мен и в теб.”
– Елинор Катън
38. “Харесва ми ефимерното в театъра, всяко представление е като призрак – има го и после го няма.”
– Маги Смит
39. “Грехът е това, което е ново, силно, изненадващо, странно. Театърът трябва да се интересува от греха, за да могат младите да отидат там.”
– Бертолт Брехт
40. “В театъра главната цел е изкуството да бъде щастливо, а не публиката! Ако трябва да избирате между публиката и изкуството, винаги избирайте второто! Трябва да знаете, че публиката постоянно ще ви дърпа надолу; противопоставяйте й се и летете във висините като орел!”
– Мехмет Мурат Илдан
41. “Театърът е сборище на луди, фанатични, истерични, мили, трогателни, наивни и основата си нещастни хора със случайно щастлива съдба.”
– Александър Ширвиндт
42. “Ако почувствате, че съвсем не можете без театър, че той е единственото ви призвание, тогава отидете. И на тридесет и на четиридесет години – никога не е късно.”
– Любов Орлова
43. “Повярвайте ми, театралното изкуство е най-прекрасното, най-рядкото и най-трудното от всички изкуства.”
– Франсоа Волтер
44. “Театърът е глагол, преди да е съществително; той действие, преди да е място.”
– Марта Греъм
45. “Мога да взема всяко празно пространство и да го нарека гола сцена. Човек се разхожда из това празно пространство, докато някой друг го наблюдава, и това е всичко, което е необходимо, за да се осъществи театрален акт.”
– Питър Брук
10 български мисли и афоризми за театъра
Макар и по-нова в сравнение с европейската, историята на театъра в България също има собствените си въпроси, търсения и открития.
Ето и кои са някои от най-силните и мъдри мисли за театъра, изречени и изписани от родните ни хора на театралното и литературното изкуство.
- “Националните театри не са заведения, в които се печелят пари или дето се заглавиква публиката с безцелни и безсмислени удоволствия. Това са културни учреждения, за които се само харчи като за университета, библиотеките и училищата. Изобщо, целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура. Най-често театърът действа нехигиенически, като разваля спокойните нрави и добрия сън на хората – разваля ги в отколешна Елада, в недавнашна Франция, в сегашно Немско и в Русия. Театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на художественото слово на един народ. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра.”
– Пенчо Славейков - “Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Усещайте се не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора.”
– Проф. Иван Шишманов - “Театърът е най-достойният способ, чрез който може да се възпроизвежда, изтълкува и проведе в народната сфера една патриотична мисъл и да се събуди въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертването.”
– Иван Вазов
- “Ако мога поне по време на представление да бъда мъдрец, че да убедя публиката, ще е добре. Но ако с всяка роля взимаш по малко от образа, ще стане страшно. Подлец, крадец…”
– Георги Калоянчев - “В отношенията на публиката към нашия театър има редица противоречия. Театралните дейци я обвиняват в незаинтересованост и жажда към мимолетни зрелища, а тя си отмъщава, от своя страна, като оставя столовете на театралните зали празни.”
– Никола Вапцаров
- “Който не носи театър в себе си е умрял.”
– Стоянка Мутафова - “На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.“
– Крикор Азарян - “В театъра способността да извършиш пътешествието към себе си е много богата, защото става чрез драматургията – истините, открити от други, напечатани на хартия.”
– Цветана Манева - “В театъра се убедих, че добрата роля е съвкупност от много фактори: драматургия, режисьор, сценограф, композитор, партньори. В киното може да се спасиш, да минеш метър с чар, но на сцената няма как да стане. Затова разбрах, че театърът ми е важен. Апостол Карамитев ми каза: ,,Само театърът ще те крепи. Там можеш да бъдеш себе си, да търсиш, да се развиваш като актьор, да създаваш публика. А киното ще те използва заради младостта, заради външните дадености и после – айде, стига толкоз. Да дойде следващият!”
– Стефан Данаилов - “Светът е чудовищна сграда. За него не ми се говори изобщо. Години, хилядолетия наред е бил място за изтребление, но пък ето, театърът е друго място.”
– Мариус Куркински
