Театърът е форма на излизане извън рамките на ежедневния живот от хилядолетия, като артефакти от театрални представления са откривани в култури от повечето краища на света.
Въпреки общоприетото схващане за Древна Елада като родина на театралното изкуство, историческите извори ни дават една много по-интересна картина, която ни отвежда далеч назад във времето до Древен Египет.
Как изглежда времевата и концептуална рамка в развитието на световния театър и къде стои България на тази карта? В редовете по-долу ще разгледаме детайли за появата на театъра в различни точки на света, ще се спрем на характеристиките на древногръцкия театър и ще преминем през кратката хронология на теченията в театралното изкуство от древността до наши дни.
Къде и как започва всичко
Най-ранните свидетелства за театрални пиеси датират от Древен Египет, където театралните представления са били използвани като част от религиозни церемонии. Макар и да не са строили специални места за своите изпълнения, египтяните са използвали сценичната форма за представления, които са били предимно ритуални, религиозни по характер, и до голяма степен лишени от драматизъм в смисъла, в който го разбираме днес.
Интересен детайл е, че най-старият оцелял илюстриран свитък папирус е именно сценарий на пиеса. Това е Ramesseum Papyrus – произведение, създадено да отпразнува възкачването на трона на фараона Сенусрет I – втори фараон от Дванадесета династия на Древен Египет, който управлява от 1971 до 1926 г. пр.н.е.
Други артефакти на театрални пиеси от този период включват папирусни свитъци с писмени сценарии и стенописи, изобразяващи театрални представления.
Други култури, за които знаем със сигурност, че са практикували някакви форми на театрално изкуство са:
- Древен Китай, за където е известно, че по време на династията Шан (ок. 1766–1066 г. пр. н. е.) са се изпълнявали ловни танци, както и танци, имитиращи животни. По-късно започват да се изпълняват и хорови ритуали под формата на песни и танци, посветени на определени духове и божества.
- Древните Маи не са разделяли театралните ритуали от ежедневието по начина, по който това се случва в другите култури. Уникалното в тяхната традиция е именно животът под формата на театрална постановка – циклично възпроизвеждане на мита за тяхното създаване, обхващащ всички аспекти от ежедневието им и всички членове на общността в използването на пространството и разбирането на реалността.
- Театърът на Индия също попада сред най-древните форми на театър и включва подробни текстови, скулптурни и драматични ефекти, които се появяват в средата на първото хилядолетие пр.н.е. Индийският театър включва музика, танц и драматичен спектакъл, базирани на концепцията за Nritya – санскритска дума за драма, обхващаща драматичен разказ, виртуозен танц и музика.
И все пак – театърът, какъвто го познаваме днес действително се заражда в елинистичният свят.
Детайл от театъра в Мира (Myra) – древен град в Ликия, днес на тариторията на Югозападна Турция.
Dosseman, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia CommonsВъзникване на театъра в Древна Гърция
Театърът се появява за първи път в Древна Гърция през 6 век пр. н. е. като форма на религиозен ритуал.
Древните гърци вярвали, че театърът е средство за общуване с боговете и разказване на истории за техните деля. Това представлява както начин за хората да осмислят света около себе си и своето място в него, така и специфична форма на морално образование чрез разказване на истории.
Първите театрални представления в древна Гърция са изнасяни в чест на бог Дионис. Тези изпълнения се наричат дитирамби и включват хор от мъже, пеещи и танцуващи в чест на бога. С течение на времето дитирамбите се превръщат в по-сложни театрални представления, включващи костюми, маски и сложни декори.
Концепцията за катарзис в Древногръцкия театър
Понятието катарзис е въведено за първи път от гръцкия философ Аристотел в неговия труд Поетика около 330 година пр.н.е. и е един от лесните отговори на въпроса защо елините обичали да ходят на театър.
Терминът произлиза от гръцката дума katharsis, която означава „пречистване“ или „почистване“. Аристотел използва понятието катарзис, за да опише емоционалната реакция на публиката към пиесата. Според Аристотел публиката изпитва освобождаване на емоции, като страх и състрадание, докато сюжетът на пиесата напредва. Това емоционално освобождаване се разглежда като форма на пречистване на душата.
Аристотел вярва, че катарзисът е необходима част от театралното преживяване, тъй като позволява на публиката да се идентифицира с героите, да изпита техните емоции и в крайна сметка да разбере по-добре спецификата на човешкото състояние. Той твърди, че това емоционално освобождаване има благотворен ефект върху публиката, позволявайки ѝ да изпита чувство на яснота и разбиране, макар и вследствие на емоционално разтърсване.
Концепцията за катарзис е била използвана от много теоретици и режисьори през вековете и все още се прилага днес. Въпреки че спецификите на концепцията са предмет на дискусия, общоприето е, че публиката трябва да бъде развълнувана емоционално, за да разбере историята и героите. По този начин публиката може да изпита усещане за пречистване и прераждане за един по-осъзнат и смислен живот.
Характеристики на древногръцкия театър
Древногръцкият театър се характеризира с използването на маски, костюми и реквизит. Маските се използват за представяне на герои, за обозначаване на емоциите на героя и за подобряване на изживяването на публиката от представлението. Костюмите също се използват за разграничаване на героите и за създаване на определена атмосфера.
Музиката и танците също са ключови елементи на сценичното представление. Те се използват тематично, за да спомогнат за развитието на историята, да надградят нейните силни моменти и да засилят емоционалната реакция на наблюдаващите.
В комбинация с музикалността на старогръцкия език и сюжетите от известните митологични цикли, получаваме началото на една нова епоха в изкуството – и вероятно първата, с която съвременният европеец може да се идентифицира в търсенията си.
Що се отнася до текста на драматургичните произведения, старогръцката драма се развива в три основни жанра:
- Трагедия (края на 5 век пр.н.е.), където откриваме работата на най-известните гръцки трагици – Есхил, Софокъл и Еврипид.
- Комедия (490 г. пр.н.е.), където попада работата на имена като Аристофан, Атеней от Навкратис и Менандър.
- Сатирна драма (500 г. пр.н.е) с произведения от Пратинас, Аристей, Хорилус, Есхил и др.
Не на последно място, древногръцкият театър се характеризира с използването на специално построена театрална сграда. Запазените до днес древногръцки театри са изградени от три основни части – орхестра, скена и театрон.
Голямата структура на открито има повдигната сцена и места за публиката. Обикновено тя се намира в близост до хълм или планина и формата ѝ е проектирана да улавя и отразява звука на представлението.
Този специален ансамбъл от пространство и идея променя завинаги познатата история на театъра и поставя основите на европейското театрално изкуство, което развиваме и до днес.
Гръцкият театър в Таормина
Solomonn Levi, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia CommonsКратка хронология на теченията в театралното изкуство от Древността до днес
Древногръцкият театър е основата на днешния театър на стария континент. И все пак – какъв е пътят на европейското театрално изкуство от Древна Атина до нашето съвремие?
Макар по темата да за изписани десетки томове научна литература, процесът може да се опише възможно най-кратко по следния начин:
- От древните гърци театърът се разпространява в Римската империя и след това в останалите части на Европа.
- През Средновековието театърът е бил използван като религиозен инструмент и се е изпълнявал в църкви и манастири, като творческата свобода на артистите е била значително ограничена от присъщите за времето религиозни и морални догми.
- Ренесансът бележи период на подновен интерес към театъра и се ражда италианската Commedia dell’Arte. Тази форма на театър е била импровизирана и често е представяла фиксирани социални типове и основни герои.
- През 18-и век се появява френският театър, включващ по-формализирани постановки. По това време именно се появяват и първите професионални актьори.
- През 19-и век реализмът става доминиращ стил в театъра, като пиесите се фокусират върху ежедневието и героите. През този период са построени първите модерни театри и са създадени първите професионални театрални компании.
- През 20-и век театърът преживява период на експерименти и иновации. Той вече не е ограничен до един стил или жанр и се появяват нови форми като мюзикъла и абсурдисткия театър.
През 21 век театърът продължава да се развива с акцент върху взаимодействието, експеримента и многопластовата драматургия.
Възникване на театъра в България
Къде се позиционира България в картината по-горе и какви са фазите на познатата история на театъра в България?
Първите непрофесионални театрални опити в България се развиват още преди Освобождението, като зад тях стои тесен кръг културни дейци.
Първото в страната ни театрално представление в началото на 1856 година в град Шумен, в новосъздаденото тогава Народно читалище „Добри Войников“. Представлението е по преведената от гръцки комедия „Михал Мишкоед“.
По-нататъшното развитие на родния театър се свързва с името на Добри Войников – първият български режисьор и автор на театрални пиеси.
Първият театър в България
Близо две десетилетия след появата на първите театрални постановки в България се създава и първия театрален салон – международен театър „Люксембург“ – който е дело на двама французи. Това се случва в Пловдив през 1881 г.
В първия театър в България има над 300 зрителски места, десетки мраморни бюстове на класически писатели, гримьорни, гардероби и всички останали атрубити, присъщи на днешните театри.
Сградата на театър „Люксембург“ изгаря по време на голям пожар през 1913 г., а днес за неин наследник се счита Пловдивският драматичен театър.
Първият професионален театър в България е създаден през 1881 г. в Пловдив.
Години след това и публиката се радва и на театър в София, където днес могат да се посетят най-много сцени, събития и театрални постановки.
Първият професионален театър в България – Театър „Люксембург“ в Пловдив